. : Светове : .

Заповядайте във всички Светове!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Приключения

Go down 
АвторСъобщение
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Приключения   Сря Яну 02, 2008 2:18 pm

Мелвин и Вероника се разхождаха в горите на царствато на елфите. Отдавна не бяха идвали тук. Те обичаха точно тази гора. Тя им беше като родина. Изведнъж в края на гората те видяха някаква къща.
-Виждал ли си някога тази къща-попита Меливн?
-Не,явно е нова.
Двамата се спогледаха и решиха да отидат да видят кой живее вътре.
Те тропнаха на вратата.никой не отвори и те решиха че в тази къща вече никой не живее. Отдалечиха се няколко крачки и вратата се отвори.
-Ти ли направи това-попита Вероника?
-Не.
В този момент един стар мъж се появи в изневиделица и ги попита с доста грубоват тон:
-Какво искате?
-Ами...ние дойдохме тук за да се запознаем с вас?
Мъжът ги поразгледа и рязко и силно затвори вратата.
-Странен човек-каза Мелвин и се усмихна.
Те отново направих аняколко крачки и в този момент от къщичката излезна друг човек,с лък. той го опъна и пусна една стрела точно срещу Вероника.
Тя се отдръпна и стрелата се заби в едно дърво.
те започнаха да бягат със все сила,за да стигнат до мястото където си бяха оставили оръжията. Преди да стигнат до него мъжът с лъка пусна още няколко стрели. Мелвин беше леко одраскан от една от тях.
В този момент вероника извади своя лък и пусна една стрела срещу мъжът. Стрелата се удари в лъка му и лъка падна.
-Защо искате да ни убиете-попита Мелвин.
Тогава мъжът извади меча си и се пробва да счупи лъка на Вероника. Но това беше безуспешно,защото лъка на Вероника беше съставен от специално дърво,което е много твърдо.
Мъжът изведнъж се появи зад Вероника и постави меча до гърлото и,но беше прободен в ръката му от Мелвин.
-Мерси-каза Вероника и сърдито започна да прави някъква дупка. След като я направи,тя пъхна в нея пръчки и си накладе огън. мъжът беше доста тежко ранен и скоро щеше да умре,ако Вероника не беше оправила раната му с билките "Менда".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Сря Яну 02, 2008 2:27 pm

Мелвин беше решил да легне да поспи. Той затвори очи и изведнъж някъкви образи се появиха пред очите му. Един от тях беше за една жена в черно наметало,зелени очи и коса,която преличаше на рога.
-Коя си ти-попита Мелвин,но явно никой не го чуваше.
той започна усърдно да задава този въпрос но все същото.
Изведнъж някой го разбута. Това беше Вернокиа която започна да му се кара,защот не можела да заспи от неговото крещене.
меливн се поуспокои,но изведнъж каточели всичко около него се промени. Вместо в гората той беше отново преди три години в Дракиниз. той не обичаше това царство. тогава започна да мисли за какво ли са му всички тези видения. Изведнъж той чу шум и тново се озова в гората.
Мелвин не можа повече да издържи на всичко това и отиде към едно близко езерце. там единствено той се чувстваше уютно.
той пристигна и седна покрай езерото. Беше толкова красиво.
"Езерото е като огромен кристал"-помисли си той. Обичам тази гледка.
тогава той реши да се върне при Вероника. Когато стигна нея я нямаше. беше изчезнала.
-Вероника......Вероника-провикваше се Млевин. точно в този край на гората той не обичаше да седи сам. Изведнъж мъжът който ги беше гонил досега се изправи и каза:
-Тя няма да се върне. Господарют е хванал.
Мелвин не знаеше какво да прави. той започна бързо да тича към онази малка къщичка. той тропна на вратата и точно след пет минути онзи странен мъж отвори и отново зададе същият въпрос:
-Какво искаш?
-Ис...сскам сестра си-отвърна момчето,което замалко да заплаче.
-Ха,смяташ че аз съм я взел-отговори мъжът. Ако бях я взел досега тя щеше да е мъртва.
-Кажи къде е-каза Мелвин с доста висок тон.
-Ха,и да знаех нямаше да ти кажа. Сега се махай.
Мъжът затвори силно вратата и гората утихна. Като че и никой не помръдваше.
Чуваше се само тихото чуруликане на няколко птички.
-А сега какво-замисли се Мелвин. може би трябва да отида при царя. Ннн...не. Аз не съм бъзльо.
Мелвин отново отиде до полянката където бяха отседнали,взе си меча и лъка, но не развърза мъжът а го остави да седи там.
-Време е-каза някакъв глас. Ела при мен.....елааа...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Сря Яну 02, 2008 3:57 pm

Гласът продължаваше да говори,но Мелвин вече не го слушаше. Той се беше затичал нанякъде. но гласът му каза:
-Не на там момче. Ела при мен....
Мелвин се спря и не знаеше някъде да ходи.
Изведнъж ледена тръпка мина през него и той видя образът на Вероника който каза:
-Не идвай при мен. Аз съм добре. ще се порвя. сам остой там където си.
-Няма,идвам при теб.
-Не,този човек е много зъл. Стой си там където си си и аз скоро ще дойда.
Мелвин знаеше че този образ не е истинската Веронка но реши да остане там където е.
Той легна. Отново започнаха образите.Той се намираше в някъква гора. не я познаваше. Изведнъж от изневиделица се появи странен на цвят вълк и започна да яде меливн. Мелвин го продупчи с меча си право в сърцето на вълка и той се первърна във Вероника.
-Неее-извика момчето....убих.....
Тогава образите престанаха да се появяват и червена светлина обля лицето на Мелвин. Изведнъж до него се появи един мъж с черна коса и очи които като че ли целите също бяха в черно.
-Здравей-каза мъжът.
Мелвин позна гласът. Това беше човекът който е взел Вероника.
-Какво искаш-попита момчето ,взе меча и започна да се пробва да наръга мъжът,но явно той не беше в тялото си.
-Казвам се Девил.
Мелвин се засмя.
-Няма нищо смешно в името ми.
Тогава девил ичезна и меливн се почувства много зле.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Сря Яну 02, 2008 5:57 pm

Гласът на Девил започна да произнася някъкви странни думи. Изведнъж Мелвин се озова в някъква висока кула. Това беше черната кула,в която девил се криеше.
-ти си мой слуга-промълви Девил.
-Не искам,не искам. Защо правиш това? какво искаш от нашето семейство?
Девил не отговори. Той обичаше да отговаря на въпрос,на които искаше.
Изведнъж до мелвин се появиха няколко вълци. те започнаха да му говорят.
-ние сме твоите вълци покровители. Бяхме затворени във тази кула заради Девил но сега отново се при теб.
-Но,защо нищо не знам за вас?
-Защото девил ти проми мозъка.
-А как да ви наричам?
-Наричай...нн...ни вълци.
тогава нещо присветна и се чу гласът на Девил:
-Не ги слушай. Те искат да те убият.....не ги слушай.
Тогава Мелвин отново се узова в гората заедно с вълците.
-И сега какво ще правим-каза Мелвин?
Вълците замълчаха и тръгнаха нанякъде.
-Сигурно са гладни-помисли си Мелвин и реши да отиде в някой друг непознат за него край на тази гора.
той се запъти към южният край на гората. Там ловуваше царят. Ако имаше късмет мелвин щеше да се срещне с него. когато навлезе в гората той видя колко елена да го гледат доста страшно. те тръгнаха към него....Изведнъж се спряха заогледаха се и изчезнаха.
-Какво ли стана-помисли си Мелвин.?
Тогава един огромен жълточервен храст се появи и започна да расте лека по лека.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Чет Яну 03, 2008 1:23 pm

Този храст растеше много бавно,но беше много красив. Изведнъж от храста започнаха да излизат някъкви малки човечета:
-Свършихме работата-казаха те. Сега да го полеем.
Изведнъж всичките човечета започнаха да гледат доста странно Мелвин.
-Къв е тоя-попита едно то тях?
Човечетата застанаха в гръг и започнаха да си говорят нещо на странен за Мелвин език.
Мелвин се ядоса,хвана едно от малките човечета и го попита:
-какви сте вие?
-Ние сме копачите на това царство.
-Имате ли някъкво име?
-Не,наричат ни малките елфчета.помагаме на цветята и другите растения да растът по-бързо. защо мислиш че всичките растения в тази земя са порасли толкова големи за толкова малко време.
Мелвин се замисли и пусна малкото елфче на земята. поогледа го малко и каза:
-Ще можете ли да ми кажете къде се намира замакът на Девил?
-Не,никой не знае. Този човек е твърде силен за да можем да го открием даже и с нашите магии.
Млевин се усмихна,защото не можеше да поварява че има по-могъщи хора от елфите-в магията има предивд.
Явно малките елфчета бяха разбрали за какво си мисли Мелвин и казаха:
-Има много по-силни хора от нас. Ние сме предавали нашата магия на още някои хора. Знам само едни човек който може да ти помогне. Той е дракон и се намира на много далече от тази гора. Живее в една пещера където пуска само хората с чисти сърца. Можем да ти кажем къде можеш да го намериш,но ще се изложиш на голям риск.
-Ще направя всичко за сестра си-каза мелвин и започтна да чака отговор от малките елфчета.
-Той се намира във Долната гора.
тогава вече Мелвин се изплаши. Долната гора беше едно от най-страшните места в горите на елфите. Там се намираха повечето банди на разбойници,преди да дойде нещо което ги е прогоило.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 10:00 am

Ник се беше оправил и се беше завърнал в царството на елфите. Той обичаше това царство,а най-много обичаше една малко селце близко до една планина. Там той се чувстваше като у дома си. там винаги беше добре дошъл. за съжаление в момента Кайл не беше с него и той нямаше какво да прави. той все пак реши да разгледа какво ново има в сълцето.
той тръгна по една улица,на която нямаше почти нищо ново,освен някъква склуптора. След като продължи по улицата,той се досети че досега никога не е бил в селцето без кайл.
-Винаги има първи път-разсмя се Ник и продължи пътя си.
Стигна до улицата на която всяка къща имаше поне по една ккошка. Ник се засмя като си припомни как обичаше да се тренира с лъка върху кокошките. По едно верме даже беше направил и такова състезание. Беше много добър.
-А сега какво да правя-помисли си Ник след акто обиколи близките две улици.
В това селце имаше само няколко нови неща,но нито една нова къща. Скоро в това селце нямаше да остане жив човек. Бяха останали само към десет къщи. Докато него го нямаше много хора са загина незнайно как и защо. яха останали само дърти хора-освен Кайл и ник,но те нямаха своя къща,а живееха в една пещера в планинта. Точно тогава Ник се сети че не е посетил тяхната пещера.
Той се запъти бирзо към нея. когато стигна,той бутна камъка който беше нещо като врата и отново си беше във своето убежище. нищо не се беше променило,освен че никой не беше отварял тази пещера дълго верме и миришеше ужасно. Ник махна един камък от една дупка-това беше нещо като прозорче и пещерата започна да се проветрява. Много скоро всичко щеше да си е на мясотто си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 11:13 am

Изведнъж Ник чу шум. Някой започна да отмества камъка на пещерата. ник се скри зад една огромна скала и изчака удобен момент да простреля човека който влиза право в сърцето.
Човека дръпна камъка. Това беше Кайл. Той огледа пещерата,видя че в нея няма никой,затвори прозорчето и излезна. Ник се стъписа.Не беше можал да разпознае собственият си приятел. Тогава нещо долетя от прозорчето,разби камъка и една стрела се заби право в гръбнака на Ник. Ник се свлече на земята и само видя как една черна фигура го обгърна с наметалото си. След това Ник изгуби съзнание.

През това време Кайл беше далече от селцето,пещерата и от хората. Той беше на върха на планината. Там той успяваше да разкара странните образи в главата му. той постоянно виждаше какво ли не. Като че ли успяваше да види какво се е случило и какво ще се случи в бъдещето. Той знаеше че може да вижда всичко колкото и далече да се намираше. Но от няколко дена виждаше образи,които не му бяха никък познати. Не беше нито царството на елфите,нито другите царства. Беше нещо странно. Нещо което го побъркваше. Изведнъж всичките образи се промениха,той се концентрира и насочи погледа си към Мелвин. Той вече беше в кулата където трябваше да бъде сестра му,но нея я нямаше. Изведнъж този образ беше изместен от ново явление. Този път той виждаше някъкво дърво,някъкви хора,които не знаят какво да правят. Нещо странно. Изведнъж Кайл заспа,но образите продължаваха да го гонят усърдно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 11:22 am

През това време Ник се беше узовал под земята. На място непознато за него.
-Смятах че познавам всички места-помисли си ник.
Точно тогава една фигура се появи. Ник не можа точно да упредели дали е мъж или жена. Само се чу тих глас да казва:
-Ти си мой роб.
Тогава Ник хвана една факла и я метна по човека. Човека се отдръпна,хвана един лък и изстреля една стрела,която се заби право в крака на Ник и го закова за земята. Стрелата беше направена много финно но здрава. Ник беше виждал такива стрели само на няколко места. И той се досети точно къде:
-Мелвин,защо го правиш.
Чу се лек смях и гласа каза:
-Ха,Мелвин друг път. Поне помислимисли малко. Как Мелвин ще дойде до тук толкова бързо?
Човекът наистина беше много прав. Мелвин не е толкова бърз. Изведнъж човека се сви на кълбо,и побягна на някъде. ник беше видял че изведнъж изражението на човека се променя коренно и много започва да му заприличва на.... Тогава още една стрела прониза другият му крак. Тази стрела беше изпратена от друг човек,защото стрелата беше много различна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 1:14 pm

Кайл беше видял всичко,но не можа да разбере кой е този човек. И на него му приличаше на Мелвин и може би той с някой от вълците си е отишъл по-лързо под земята. Или пък има някъкви тайни проходи които водят по-бързо? Това оставаше една голяма загадка за всички. Кайл беше решил да запази това в тайна и да се пробва да слезне под земята.
-Но как-питаше се Кайл вече няколко пъти.Може би наистина Ник ще трябва да си остане като роб долу завинаги. Поне Кайл трябваше да се пробва да го спаси. Всичко си беше много странно поставено.Дано да имаше някой който може да има разумно обяснение.
Кайл започна да се отдалечава от царството на елфите. Още един ден и ще шенапълно да е излезнал от него. Той реши да се пробва да види къде е Дерис.
Кайл застана на едно място,затвори очи и видя че Дерис е легнал на един под. Той не дишаше.
-Ол,господи. Сега какво ще правя. Щом не е Дерис,не е Девил,защото и двамата са мъртви тогава единствено остава да е Мелвин.
Малкото момченце,което преди обичаше да играе в момента си играе с тъмните сили.
-Значи отговора на този въпрос може би трябва да знае....не,при този човек не мога да отида. Това значи че трябва да се върна отново в центъра на царството на елфите,да потърся човек,който никой не знае къде е и да го питам. ами ако не е там. Все пакщ трябва да направя тази жертва.
Така Кайл смени посоката към центъра на царството на елфите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 6:31 pm

Когато започна да наближама,той усети че нещо странно идва към него. Това беше едно малко въмпирче,което щом Кайл се доближи до него въмпирчето моментално излиза оттам откъдето спи и отива да си играе с Кайл. Кайл не порпусна да си поиграе с въмпира и след това му каза:
-Трябва да тръгвам. Имам още доста път до центъра на царството на елфите.
Вампирчето се смути но после каза:
-Аз знам едни подземни тунели които водят много по-бързо към всички емста-с около един ден по-бързо.
Тогава вече Кайл разбра каква е работата. Млевин е минал по подземните тунели,стигнал е до леговището си и е хванал Ник. Но все още не се знаеше дали е точно така.
Кайл кимна и тръгнаха по подземните тунели. Те бяха много уютни.
-Кой ги напарви толкова уютни-попита Кайл въмпирчето.
Изведнъж онзи човек дето плени Ник се появи и каза:
-Аз разбира се.
-Но защо не мога да те видя-попита Кайл?
-Защото където и да съм,там е винаги тъмно.
Тогава Кайл падна на земята и след като се свести се намери отново отгоре-там където беше когато си играеха с въмпирчето,но него го нямаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 6:51 pm

Кай дотърча до мястото където се намираха тунелите,но тях ги нямаше. Каточели никога ги е нямало.
-Странна работа-помисли си той и реши да легне да поспи.
Той затвори очи и започнаха образите:
-Не ме докосвай-казваше някъква жена,която се бореше срещу едни крал.
Тогава кралят извади меча и я проподе в сърцето.
Изведнъж в образите Кайл се намери в някъква мина. Там беше студено. Тогава той видя човека хванал Ник.
-Ха,никога не можеш да се отървеш от мен.
-Ник още ли е жив?-попита Кайл.
-Все още е жив. Проклинам те винаги щом заспиш да сънуваш кошмари-кошмарите ще са истински,не имсли че са измишльотина.
Тогава Кайл отново се събуди. какво беше това? Дали е било истина?
Още загадки влезнаха в главата на Кайл. Този човек беше странен.
какви са всички тези загадки? Какво иска от Ник? Беше разбрал че иска да му еслуга,но защо ли?
-Гадост-каза си Кайл. Защо всичко е така объркано. Най-добрият ми пирятел е в плен от някакъв,който винаги се крие.
-Не мисли така-чу се отново този тих глас. Аз винаги съм с теб.Знам всеки твой ход.
-Невъзможно е. Как се казваш?-попита Кайл.
Тогава гласа изчезна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 8:33 pm

Кайл беше много изморен,но му оставаше още час път и щеше да е в центъра на царството на елфите. Само там можеше да намери човека,който ще отговори на всичките му въпроси. Този,който наричат "Великият".Човекът,който може да разбере и най-съкровенната тайна. Никой не знаеше истинското му име,никой не знаеше с какво дурго се занимава,никой не знаеше какво му е лицето. Той беше като че ли-нищото.Кайл отдавна не беше виждал Вероника и Мелвин. точно когато си го помисли към него започна да се приближава някъкво момиче. Това момиче много приличаше на....Вероника.
-Вероника,какво правиш тук?-попита Кайл?
-Ами...Девил умря и аз избягах от него. Но скоро трябва да си търгна оттук. Според мен някой ме гони.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пет Яну 04, 2008 9:53 pm

Кайл се усмихна. Изведнъж Вероника се затича и най-накрая се скри зад една планина. Той отново остана сам. Нямаше никой. Беше много тихо. Кайл вече беше в центъра на царството на елфите. Той тръгна към малката къщурка на "Великият". Той почука на вратата и един стар мъж отвори. Те се поздравиха и започнаха да си говорят:
-Дойдох при теб-започна Дайл,за да те попитам знаеш ли кой е заловил Ник и как се казва. Смятам че това е Мелвин.
Мъжът затвори за малко очи и щом ги отвори каза:
-Знам кой е,но когато изрека името му всички хора от центъра на царството на елфите ще умрат. Така пишеше докато търсих. Не мога да ти кажа също дали е Мелвин.
-А как да го намеря?
-На този въпрос мога да ти отговоря. Един ден при мен дойде един магьосник. той ми даде няколко ключа и няколко пръстена. На всеки пръстен и ключимаше по едно име. Пръстен иключ вървяха в чифт. Сега ми осатнаха три двойки. Кажи си името.
-Името ми е Кайл.
Мъжът започна да търси и изведнъж извади една кутийка.
Явно имам за теб. В тази кутийка са пръстена и ключа. Много верме се пробвах да разбера за какво служат но така и не успях. Този пъстен и този ключ ми казаха че са ги намерили на всяко от децата написани на тях още когато са се родили и са ги запазили досега. Можеш да си ги сложиш. Ето и едно лисче,на което пише със странни букви:
Не трябва да ги сваляш. Ако ги свалиш мигновенно ще умреш. Можеш да ги сваляш единствено при достатъчно голям повод.
Кайл ги взе,не много зарадван от това че тези две неща са откакто е бил бебе. Той беше решил все още да не си ги слага.

През това време Ник седеше на земята и чоплеше един камък. Тамън му бяха зарастнали раните. Точно тогава една нова стрела му се заби в ръката. Ник вече беше свикнал с това и не се учуди. Махна стрелата и в този момент черният силует отново се появи.
-Какво ти стана миналият път. Изведнъж лицето ти се промени коренно-попита Ник.
Точно щом зададе въпроса още две стрели дойдоха отнякъде и се забиха право в другите му два крака. Този път и трите стрели не бяха от човекът,а сигурно от някой от стражите му или слугите,защото стрелите бяха много дебели.
-Никога не отговарям на чужди въпроси-каза човекът и се усмихна подло.
-Страхливец,защо никъде не се показваш?
-Ха,на този въпрос ще ти отговоря. Аз се показвам доста често,вратите са ми винаги отворени за посетители,но нищой никсога не идва защото всички си мислят че тук долу има вампири. Много скоро цялото ми подземно царство ще тръгне нагоре и ще се озове в друго царство. Но това ще е по-късно.
-Кога ще ме оставиш на мира?
Точно когато изрече и тези думи още няколко стрели се забива в гръбнака му. Явно човекът не си мереше силите. Когато някой му зададеше въпрос или отговореше неправилно винаги идваха по няколко стрели-най-малко по една или две.
Ник извади всички стрели и започна да чака раните да оздравеят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Съб Яну 05, 2008 10:50 am

Кайл седеше с кутийката. Беше сам. Нямаше абсолютно никой до него. Изведнъж той отвори кутийката и си сложи пръстена-пасваше му точно.
-Интересна работа-помисли си той и тново затвори кутийката.
Тогава образите се появиха:
-Махни се оттук -казваше някакъв слуга на едно момиче. Тук не е за теб. Отиди отново в подземията.
-Не мога да те оставя-каза момичето и изчезна.
Кайл се замисли и започна да свръзва всичко което беше видял. Всичко си пасваше точно. Всяка дума,всяко изречение всеки образ.
Тогава той легна и заспа и моментално проклятието което човека пленил Ник направи се задейства и започнаха образите-но този път много истински:
Имаше една едра жена в една кухня. Изведнъж отнякъде долетяха стрели и и се забиха парво в краката и тя не можеше да помръдне.
-Отново ли ти-промълви жената. Разкарай се оттук Мелвин. Отиди да дразниш другите.
Силуета се показа и това не беше Мелвин. Твърде висок беше че да е той. Мелвин беше нисичък.
-Мелвин друг път. Не можеш да разбереш окй съм,защото си тъпа. Ти ставаш омя пленница.
Тогава жената падна на земята и се пренесе в новото царство на силуета.

Тогава дойде нов образ. Този път образа беше Ник,заловен и с много рани. Изведнъж образите се промениха и се появи човека:
-Ако искаш да дойдеш при мен ела в Даркан. Това е новото ми царство. Нямаш парво на никъкви хора заедзно с теб.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Пон Яну 07, 2008 9:19 pm

Зед седеше и гледаше изгрева на слънцето:
-Толкова е красиво-мислеше си той.
Той вече знаеше хче има три кръга с оп едно синьо топче на ръката,но не можеше да ги използва. Трябваше да намери другите хора,който го имат. Те били още няколко. Зед усещаше къде са-в Даркан. Място,което той не познаваше много добре.
Изведнъж едно момче и едно момиче се приближиха до него. Това бяха Вероника и Ник. Тримата се запознаха и започнаха да си говорят:
-Да занеш къде е едно момче на име Мелвин?-попита Вероника.
-Ачми аз търся няколко мвомчета,коит осе намират в Даркан. Един от тях може да е той-каза Зед. Аз не познавам много хора тук. ПРосто трябва аз и другите няколко човека да отключим силата в това на ръцете ни. Никой от нас-тнака поне си мисля че не знае какво парви.
-Интересно-казаха двамата в един глас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Вто Яну 08, 2008 6:47 pm

Трябва да тръгвам. Беше ми приятно.
-Чао-казаха Вероника и Ник.
Зед тръгна към Даркан. Той не познаваше много добре това място. Там може би имаше нещо,срещу което той щеше да се бие но все още не се знаеше нищо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Warrior_king



Брой мнения : 74
Registration date : 23.08.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   Вто Яну 15, 2008 7:02 am

Вероника и Ник седяха на поляната и гледаха изгрева на слънцето:
-Красиво е,нали?-попита Вероника-
Ник не отговори. Той не обичаше много изгрева на слънцето,защото той му беше донесъл много беди като малък. Беди,от които си беше патил не веднъж.
Изведнъж топъл вятър му мина през лицето и той се усмихна.

Вероника гледаше изгрева на слънцето заедно с него. Вече няколко лъчи се бяха показали от тъмните облаци.
Щом светлината се показа Вероника каза:
-Хайде,време е.
Днес имаха уговорка да се потрнират.
Двамата извадиха лъковете си и започнаха да целят по дърветата. Никой не изпреварваше другия. Всичките им стрели се забиваха точно както трябваше.
-Стига толкова-каза Ник. Ако продължаваме така няма да остане и едно дърво,което да няма стрела.
Двамата се засмяха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Приключения   

Върнете се в началото Go down
 
Приключения
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
. : Светове : . :: Тройният съюз :: Царството на елфите-
Идете на: