. : Светове : .

Заповядайте във всички Светове!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Начало и край.

Go down 
АвторСъобщение
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Начало и край.   Нед Мар 29, 2009 11:39 pm

Вихърът, толкова странен и неописуем, появил се като от нищото, от небесата и от земята просто така. Но носеше нещо със себе си, целият този пясък и каменни късове носеха някой тук, отдалечавайки го от друго място, за нечия безопасност. Изведнъж спря, цялата пясъчна виелица сякаш замръзна под волята на снежните преспи отдолу, но всъщност не, контролът принадлежеше на друг и сега той беше решил да си разчиства сметките. Слаб писък и глухо падане, а в следващият момент няколко сияещи очи се втренчиха в плавно стъпващият на земята мъж:
- Цинк Голем, проклет да си!- просъска Би и се изправи първа, следвана от Ди и Ши. Бяха гневни, не повече от гневни, но не можеше да се различи, очите им бяха побелели на пълно, само това беше признак на изгарящия ги бяс от вътре. Сайанка се появи до Голем и стисна ръката му силно, макар и мъничка умееше добре да хване точно неговата ръка, така че да е уверена че няма никой да може да я откъсне от него.
- Сега е време... да върнете това, което отнехте.- промълви и пристъпи крачка към тях. Ши вдигна ръка и замахна, но появила се изневиделица каменна бариера пое магическата й атака, макар и да стана на прах:- Лоша идея, не мислите ли? Да нападате първо тези, които няма къде да отидат, да нападате невинни. Жалки сте!
- Млъкни!- изкрещя Би- Джи и изчезна от мястото си. Невидима и безшумна, но само за Цинк.
- Внимавай!- Сайанка потрепна и дръпна мъжът на страни, заставайки пред него в опит да го предпази от острите нокти, но без да мисли за себе си и за това, което печелеше или губеше така, губеше без съмнение. Тихо тупване в снега, няколко слаби стъпки назад и няколко напред, и нищо. Синекосата тризначка се появи пак, стъписана, а Голем отстъпи назад, другия шум от стъпки беше на момиченцето, което опитваше да достигне падналото в снега кристално шишенце, да го достигне и отново вземе в ръчички:
- Сайанка...- промълви сивокосият и потрепери, студеното му каменно изражение си беше отишло, сега той беше ужасен и за първи път виждаше това момиченце така, за първи път виждаше кръвта на демон. Тя не успя, не достигна шишенцето, а Ди го взе точно когато се протягаше към него:
- Сбогом... Господарке на гатанките и тайните.- отрони се тихо от устните й и обърна гръб в момента, в който синекосото дете падна в снега, все още протегнала ръка сякаш се опитваше да достигне онова шишенце, но то вече не беше пред нея, вече беше в ръцете на трите.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   Пон Мар 30, 2009 10:31 pm

- Голем... Голем... камъче падна, остават още малко...- тананикаше си Ди, гледайки ръцете си. В едната държеше шишенцето, а другата, другата беше празна. В нея трябваше да е онази розова играчка, но беше останала в Динзел, да се занимава с тези там. Сивокосият демон падна на колене и хвърли леден поглед на нея, само нея виждаше, двете й сестри бяха някъде другаде, някъде наоколо и нападаха, невидими, но зли.
- Нищо няма да постигнете така...- процеди и опита да се изправи, но отново се озова долу, отново повален от скритите сили на двете сестри, които започваха да се смеят:
- Сега кой е жалкия? Загуби трима от своите избрани, двама са още сред живите, но са наши играчки. Горката Сайанка, нейния живот беше тъй кратък, но ти... ти не си способен дори да отмъстиш за нея, сега ще вземем и твоите съкровища.
- Никога!
- Никога? Никога? Не, не... няма никога! Сега!- Би прие форма точно до него и се подсмихна лукаво, неочаквано ноктите й се впиха в рамото му, а усмивката й стана още по- голяма.
Нямаше кръв, от никой от раните му не се процеждаше алена течност или друго, имаше само пясък. Цялото му съществуване се градеше на този каменист прах, сив пясък, нищо друго. Това беше тялото му, това беше и кръвта му.
- Още едно камъче падна, остават...
- Замълчи!- просъска и стисна очи:- Може и да ме победите, но той... той ще срази вас, Уайдет срещу Уайдет, тази битка ще ви върне в зората на вашето просъществуване...
- Какъв стар глупак!- изръмжа Ши и се появи от другата му страна, нанасяйки още една такава рана с нокти. Кимна на сестра си и двете се отдръпнаха, оставяйки Цинк заровил чело в снега, докато сивият пясък се ронеше от него, като от стара варовична статуя.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   Вто Мар 31, 2009 2:47 pm

Падна, разбит на парчета, на безброй камъни, малки и големи. Падна в снега, а пясъка, кръвта му се разнесе по вятъра ниско и навсякъде. Тризначките се усмихнаха, еднакво, коварно и злокобно, приближавайки се към купчината камъни:
- И тези два...- Ди се приведе и протегна ръка към шишенцата в снега, паднали там преди тялото на каменния демон.
- Не!- този глас, този вик, който изобщо не очакваха, но бяха на ясно че ще им създава проблеми още дълго. Зелено сияние разсече въздуха и накара трите да отстъпят:
- Ти... Ти... още един проклетник! Още един, търсещ смъртта си?!- разкрещя се Ши и очите й светнаха гневно, насочени право към белокосият елф. Но този път той нямаше защита пред себе си, този път ги гледаше без нищо пред своите очи и този път това беше тяхното желание. Да сринат и него, както сринаха Голем, както унищожиха Сайанка и както превърнаха другите двама във фигурки за игра. Нава присви очи, магията на късокосата действаше бързо и той я усещаше силно, даже прекалено, но щеше да опита да удържи:
- Каквото и да се опитвате да постигнете, няма да ви позволя...- процеди и стисна Джиерда, оръжието сякаш отвърна на сиянието в очите на Ши- Джи със свое, още по- зловещо и ярко.
- Не си способен да се противиш, когато нашият господар се завърне ти ще си първият с който той ще се заеме.- говореше, но не забелязваше, че точно в този момент бяха толкова далече от последните две парченца от пъзела, последните две кристални шишенца които им трябваха, бяха зад него, а той наистина нямаше да отстъпи просто така.
- Няма да позволя той да се върне!- потрепери и пристъпи напред. Беше глупава постъпка, може би дори огромна грешка, но имаше план за това, и трябваше да действа.
- Ничи!- прошепна синекосата и пристъпи крачка напред:- Ничи... Слънце...- и изчезна, отново някъде наоколо. Нава прокара поглед през снежната покривка, в страни от себе си, търсеше я, но знаеше че няма да я открие така, а те бяха и три. Втората също изчезна, оставайки само Ди- Джи взираща се в него с някаква неописуемо лукава усмивка:
- Ничи... Сайонара... Уайдет Нава.- вдигна бавно ръка и помаха като за сбогом, след което затвори очи и се усмихна, приличайки на някакво пораснало малко дете.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   Вто Мар 31, 2009 4:11 pm

" Ие... Ие... Не мога да ги оставя... не мога..."
" И няма..."
" Ти... кой си ти?"
" Не ме ли виждаш?"
" Не виждам нищо... нищо... Ие."
" Скъпият ми син."
" Син? Кой...? Коя си ти...?
- Намерете лилавото шишенце, някъде тук е.- пискливият глас на Би върна Нава в реалността, отдалечавайки го от онова черно пространство и от онзи тих и мил женски глас. Нима беше загубил? Магиите на тризначките толкова ли мощни бяха? Дали? Отвори бавно очи и осъзна къде е и какво се бе случило. Техните очи, те можеха да създават различни илюзии, да хипнотизират и отнемат дъха. "Без дъх" беше чул за последно, преди да загуби съзнание и да се озове в тази магическа клетка, като птица в малък затвор, но той не беше нито птица, нито пък този затвор беше малък. Нещо голямо и квадратно, но достатъчно че да го държи на земята и то окован. Да, беше окован с тъмни енергийни окови, подобни на решетките на тази клетка и не можеше да помръдне, но не само от това което го държеше така, а и от това което последно беше видял. Неговите очи, очите на някой като него, поне на външност, но зъл и жесток. Беше видял делата му, по картина от всяко негово действие, всяко негово убийство и отнемане на чуждите сили. Толкова много измъчвани, толкова много избити и перата, бели и цветни, разпилени на всякъде:
- Ие!- изкрещя, картините минаваха пред очите му една след друга, бързо и бавно, нищо че той гледаше напред, беше отворил очи и гледаше в нашарената с демонска кръв белота и пясъчните петна, останали, неразнесени от вятъра.
- Оу, той е буден?- обърна се към него зеленокосата и приклекна пред клетката:- И жив все още. Защо не те убихме? Трябваше вече да си в Отвъдното.
- Не можете... не и мен...- когато ставаше дума за неговата смърт, той беше повече от уверен в думите си, а самото му изражение в момента беше доказателство:
- Но защо? Какво си ти? Освен... Ничи?
- Стига с това! Аз съм... аз... Уаташи...- замълча, сякаш не знаеше кой е или какво е, нещо го объркваше прекалено. Всяка дума от съзнанието му се изпари и онези гледки пак се появиха, но чу и онзи глас, онзи който му говореше сред черното пространство. Този път тя пееше, но не можеше да разбере и една дума:- Уаташи...
- Ти си... Уайдет Нава, и знаеш ли какво... Знам как да отнема живота ти, ти ще станеш част от нашия господар, той ще отнеме силата си, от това не можеш да се предпазиш. Не можеш, нали?
- Замълчи!- процеди гневно и я прониза с поглед:- Вашият господар няма...
- Тихо, тихо!- Ди се усмихна и постави леко показалец на устните му, ръката й преминаваше през решетките сякаш бяха прозрачни, но каквито и да бяха, белокосият не можеше да помръдне от тях:- Виж това.- наклони глава на една страна и вдигна с другата си ръка четирите кристални шишенца, оранжево, зелено, синьо и червено:- Намерим ли лилавото, всичко ще си дойде по местата, а ти си в безизходица.
- Не...- прошепна с разширени очи. Лилавият кристал, той беше някъде наоколо, но те го търсеха и беше само въпрос на време да го открият.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   Вто Мар 31, 2009 5:19 pm

- Стига!- заедно с този вик сякаш всичко гръмна, и потъмня, почервеня по- скоро.В този момент невиждането застигна и тризначките, незнанието, объркването и страхът. Нещо около тях предизвикваше ужасяващ страх у всяка една от тях. Нещо едновременно познато и непознато. Енергията на това им наподобяваше тази на белокосият им пленник, но беше и друга, тайнствена и мрачна:
- Кой е...?- промълви Ши и се огледа в червенината, в алената мъгла, която ги обгърна.
- Назад от него!- онзи глас, идваше от всякъде и звучеше като заповед.
- Кой си ти, че да ни казваш какво да правим? Кой...- Би млъкна и примига ужасена срещу появяващата се фигура пред тях, дълги червени коси и алени очи:- Кой си... ти?- завърши още по- тихо и отстъпи още назад, следвана от другите си две сестри.
- Назад от моя брат!
" Брат...?"- дори не можеше да го повтори на глас, тази мъгла наоколо изцеждаше силите му, но не само тя, тя сякаш подпомагаше клетката и оковите, а онзи на когото принадлежеше червенината изобщо не осъзнаваше: " Ника...?"- затвори очи и пое дълбоко дъх, като за последно, макар и да не беше точно така. Не видя нищо като за последно, но чу писъците на сестрите, тяхното прогонване от тук или спасение от някого.
- Ний- чан...- топлата ръка на рамото му и другата на лицето. Но не можеше да отвори очи и да види на кого бяха, разпозна само гласа и думите:
- Брат...
- Нава? Ставай глупако, излагаш се!- повиши тон и го стисна за рамото, или направо ущипа, че да го върне в свяст.
- Ний- чан, Ника...- прошепна и стисна силно очи, след което бавно ги отвори и срещна неговите алени:- Ника... ти...
- Ставай, хайде!- червенокосият се усмихна леко, помагайки му да се изправи, поне до колкото можеше и да се задържи на крака:
- Как... как се озова тук, ти си... част от мен?
- Така е и все още съм, но ти ме повика.
- Аз?
- Ти. И още някой... някой ми даде магия.- Ника се огледа,там където беше тялото на малкото синекосо демонче, там където бяха и парчетата от каменния, но следи от тях вече нямаше, бяха погълнати от времето, телата им, животите им. Единственото, което се виждаше ясно бяха няколко черни перца, прокъсани и попадали по снега:- Онзи Охайо ги измъкна от гнева ми, късметлийки.
- Охайо, ангелоподобният...?
-Да, но Нава...- погледна го и се намръщи:- Те знаят как да те убият, знаят как да убият и мен. Прочетоха мислите ти, по- точно го изтръгнаха от главата ти. Твоята тайна...
- Не може да...
- Може, не бях тук на време, те се бяха погрижили да изолират и мен, затова онзи който ми даде магията да съм тук сега, за малко...
- Ника...- прекъсна го и вдигна глава към него:- Каква магия, кой ти е помогнал, кой ти е дал... какво?
- Нали това се опитвам да ти кажа! Онази жена, тя те нарече свой син, нарече така и мен, но не би могло да е възможно. Ние сме неродени, в действителност, нали?
- Да, но... не разбирам, не мога...?- стисна очи и се прокашля, а след секунда пак се озова на земята.
- И аз, само знам че времето ми е малко, магията която тя ми даде е временна, само за малко, за много малко успях да ти помогна, те стигнаха до лилавото шишенце...
- Не!- извика и рязко вдигна глава:
- Всичко е наред, то е тук.- прошепна. За първи път говореше така спокойно, така тихо и някак разтревожено дори. Белокосият снижи поглед, спирайки се на това висящо на врата на брат му, лилавото кристално нещо:
- Открил си го?
- Отнех им го, но те ще се върнат и ще са по- гневни от колкото до сега, а и след като знаят какво да сторят за да те унищожат...- не завърши изречението си, не можеше да каже нищо повече, очите му се разшириха и беше принуден да пусне Нава и да отстъпи назад:
- Ний- чан!- извика белокосият, протягайки ръка към избледняващият образ на Ника, но не успя да стори нищо, само улови падащото като от нищото шишенце и го стисна здраво в ръка:- Ний- чан... Коя беше онази жена, защо ни нарича така...- пое дълбоко дъх и затвори очи. Клетката, оковите и червената мъгла ги нямаше, а златния слънчев медальон на врата му просветваше слабо, сякаш отдаваше енергия, която Нава поемаше и се възстановяваше. Странно беше, той го усещаше толкова силно, енергията му просто се връщаше и то бързо. Усмихна се бегло и окачи шишенцето на врата си, прибирайки го внимателно под яката на палтото, скрито и защитено. Трябваха му още няколко минути и тогава щеше да поеме другаде, но не, нямаше да се върне при останалите. Трябваше да открие Тризначките и да вземе другите четири кристала. Това решение обаче сякаш не беше негово, а чуждо, не беше и на Ника, на някой друг, някой който сега не беше наоколо, но все пак усещаше близо.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
katri_mei
Light in the darkness
Light in the darkness
avatar

Female
Брой мнения : 3403
Age : 27
Registration date : 22.08.2007

Собствени герои
списък с имена, раси и способности:

ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   Вто Мар 31, 2009 7:08 pm

Мина час, или два. Не можеше да бъде сигурен, но знаеше че беше спал и то без да го иска. От кога не беше заспивал така, изобщо беше ли заспивал някога така? Може би, от изтощение, от отнемане на сили. Тези трите бяха способни на това, доказаха му го. Можеха да го приковат така само с очите си, че да изтръгнат голяма част от силите му, а той си мислеше, че може да им се противопостави, но явно нечии погледи са наистина могъщи срещу други. Като урочасването, както някои твърдяха, нечии очи действаха зле на някои, на други изобщо. Е, явно Тризначките имаха точно тази способност, да урочасват, така че да изцеждат енергията на този, когото пронизват с погледи. Съжали, че е свалил кърпата от очите си, но пък това имаше и друга страна. Ника се беше появил, беше напуснал онова място в душата му и се беше материализирал по начин, по който Джиерда дори не беше успяла в онзи момент. Беше интересно, любопитно, но отговорите някъде се губеха. Белокосият си пое дълбоко дъх и се изправи, подпирайки се на току- що появилият се в ръката му зелен меч. А къде ли беше до сега всъщност? Захвърлен на страни, докато той стоеше прикован в магическа клетка. Що за сили имаха сестрите и какво още можеше да се очаква от тях? Въпроси, въпроси без отговори, поне на този етап:
- А сега?- огледа се и въздъхна.
" Следвай перата на Охайо."- подшушна Ника тихичко и се засмя по- силно.
- Ти пак си тук? Радвам се...- усмихна се и затвори очи:- Перата на онзи зъл ангел- слуга значи? Добре, да видим на къде водят...
" Към Горите, към Джунглите."- обяви уверено Джиа и мечът просветна леко:" Но няма ли да се върнеш при другите, да им кажеш...?"
- Не, не мога сега. Чувствам го, трябва да взема онези шишенца и да ги предпазя. Не бива да намесвам друг в това, тя го каза...
" Каза?"- два гласа, този на Ника и този на духа:" Коя тя... онази, която даде магията за материализацията?"
- Да, сънувах я... по- точно сънувах гласа й, не знам коя е тя, не знам от къде е и какво всъщност е, но знам че е... нещо важно за мен, за нас. Трябва да намеря Тризначките, преди да е станало прекалено късно.
" Сънища, сънища... да видим до къде ще ни отведе всичко това."- изсмя се червенокосият и замлъкна. Мина минута, отвори се портал и белокосият изчезна в него, безследно.

_________________

... малкия наемен убиец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://ekaterinaes.blogspot.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Начало и край.   

Върнете се в началото Go down
 
Начало и край.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
. : Светове : . :: Тройният съюз :: Царството на различните-
Идете на: